Медоносни растения в България

Медоносни растения в България

Медоносни растения в България

Медоносни растения в горите

Горите като прародина на медоносната пчела създават най-благоприятна екологична среда за съществуването и развитието на пчелните семейства, тъй като те им осигуряват от ранна пролет до късна есен цветен прашец и нектар. Освен това разнообразният релеф и изложение водят до удължаване периода на цъфтежа на горските медоносни растения в България, а почвеното и атмосферното овлажняване - до по-интензивно нектароотделяне на цветовете в сравнение с растенията, които се намират на открити места извън горските масиви. Широколистните и смесените гори са по-ценни в медоносно отношение, защото те имат по-голямо видово разнообразие от медоносни дървета и храсти с различни периоди на цъфтеж. Иглолистните гори, ако не отделят мана, нямат значение за пчеларството.

Опрашване на градини и ниви от пчели


...

По-разнообразни и с по-голямо значение за пчеларството са следните видове горски медоносни растения в България:

Леска, лешник (Coryllus avellana)

Елша (Alnus)

Върби (Salix)

По-ценна в пчеларско отношение е бялата върба (Salix alba). Дърветата развиват големи корони, достигащи понякога над 20 м височина. Спътници на бялата върба са следните видове: 

  • тритичинковата върба (Salix triandra), 
  • ракитата (Salix purpurea) 
  • сивата върба (Salix cinerea)
  • крехката върба (Salix fragilis). 
  • Ивата, или планинската върба (Salix caprea)

Дрян (Cornus mas)

Брястове (Ulmus)

Явори и кленове (Acer)

  • ясенолистният явор (Acer negundo). 
  • Планинският явор ( Acer pseudoplanus). 
  • мекишът (Acer tataricum). 

Добри медоносни видове са още махалебката (Prunus padus), трънката (Prunus spinosa), ниският бадем (Amigdalus nana) и др.

Конски кестен (Aesculus hippocastanum)

Бяла акация (Robinia pseudoacacia)

Гледичия (Gleditchia triacanthus)

Липи (Tilia)

Разпространените у нас видове липи 

Японска акация (Sophora japonica)

Айлант (Ailanthus altissima )

Нокът

  • Видовете от род Lonicera - миризливият нокът (Lonicera fragrantissima Lindl.).
  • Много добри медоносни качества имат и останалите видове: татарски нокът (Lonicera tatarica), влакнест нокът (Lonicera hirsuta Eaton.), източноазиатски нокът (Lonicera maackii Maxim) и др.
  • Обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare)
  • китайско птиче грозде (Ligustrum sinense Laur.), 
  • кръгло листно птиче грозде (Ligustrum ovalifolium Hassk.), 
  • източноазиатско птиче грозде (Ligustrum ibota Seib.).
  • Аморфа (Amorpha fruticosa)
  • Маргарит (Symphoricarpus racemosus Michx.)
  • Бял снежноплодник, Бял маргарит, Симфорикарпус (Symphoricarpos albus)
  • Витекс (Vitex)
  • Кариоптерис (Сагуорteris incana Miq.)
  • Горска малина (Rubus idaeus)
  • Боровинки (Vaccinium)
  • Боровинки са също много широко разпространени, особено в редките иглолистни гори, което увеличава тяхното значение за пчеларството. Цъфтят през май-юни с дребни цветове, които отделят значително количество нектар и се посещават много добре от пчелите. От боровинките най-широко разпространени са червената (Vaccinium vitis-idaеа), черната (Vaccinium myrtillus) и синята боровинка (Vaccinium uliginosum).
  • Зърнастец (Phamnus frangula)
  • Зановец (Cytisus)
  • Шипка (Rosa)

Тревисти медоносни растения

Освен дървесните и храстовидните медоносни растения в горите от ранна пролет до късна есен цъфтят и значителен брой тревисти растения, които имат голямо значение за пчеларството. Те виреят най-често в поляните покрай горите, на сечищата, просеките и по-рядко се срещат в плътните горски масиви.

пролетният минзухар (Croccus)

синчецът (Scila bifolia) 

Мъртвите коприви (Lamium) 

Освен споменатите растения през пролетта в горите цъфтят голям брой медоносни растения в България, които създават поддържаща паша и подпомагат развитието на пчелните семейства до настъпването на главната паша. По-късно започват да цъфтят голям брой, някои от които много важни медоносни растения, създаващи условия за главна паша. Първи цъфтят видовете от род Мащерка (Thymus). Видовете от род Подъбиче (Teucrium) и род Ранилист (Stachis) имат голямо значение като паша за пчелите в полупланинските и някои полски райони.

Риганът (Oredanum vulgare)

Иглолистни видове

От иглолистните видове борът (Pinus silvestris), елат а (Abies pectinata D.C.) и смърчът (Picea excelsa Wall.) и някои други нямат значение за пчеларството, тъй като не отделят нектар, а цветният им прашец е с много ниска хранителна стойност. Някои видове иглолистни растения представляват голям интерес, когато по тях (главно елата и смърча) паразитират листни въшки и се получават големи количества мана, от която пчелите приготвят манов мед.


Ливадни медоносни растения

Естествените ливади в нашата страна заемат значителни площи в полупланинските райони. С разнообразния си видов състав те предлагат на пчелите доста богата паша от нектар и цветен прашец. Известен брой от ранно цъфтящите ливадни растения подпомагат развитието на пчелните семейства през пролетта. Колкото по-разнообразен е ботаническият състав на ливадите и колкото повече преобладават бобовите, устоцветните, сложноцветните и други медоносни групи растения, толкова те са по-ценни в пчеларско отношение. Този ботанически състав обикновено обуславя и по-богата фуражна стойност на ливадните треви.

От най-ранните ливадни растения по-голямо значение има глухарчето (Taraxacum). Почти по същото време като ливадно и плевелно растение се среща подбелът (Tussilago farfra). Освен тези растения се срещат още гарвански лук (Ornithogalum), жълт гарвански лук (Gagea arvensis R. S.), врабчови чревца (Stellaria media), парички (Bellis perennis), различните видове метличина (Oentaurea), ливадно секирче (Lathyrus pratensis), а също и различните видове див фий (Vicia) и голям брой бобови растения.

По-късно в ливадите цъфти ливадната салвия (Salvia pratensis), която има по-широко разпространение в по-сухите ливади. Цветовете на прешленестия конски босилек (Salvia verticillata) са много богати с нектар. 

Много ценни като медоносни растения са различните видове детелина (Trifolium). От тях най-голямо значение има бялата детелина (Trifolium repens). 

Инкарнатката (Trifolium incarnatum) цъфти през юни-юли. Цветовете й имат интензивно нектароотделяне. В по-влажните ливади се среща често и шведската детелина (Trifolium hybridum).

Значителен интерес като пчелна паша представляват и останалите видове детелина (Trifolium resupinatum, Trifolium montanum и др.), които са по-слабо разпространени. Червената детелина (Trifolium pratense).

В ливадите и пасищата много добро медоносно растение е звезданът (Lotus corniculatus), който цъфти до есента и цветовете му отделят много нектар. Добри медоносни растения са и сърповидната люцерна (Medicago falcata), бялата (Mellilotus albus) и жълтата комунига (Mellilotus officinalis Desr.). 

Фуражни медоносни растения

Някои от фуражните култури имат голямо значение и като богати с нектар и цветен прашец медоносни растения.

Зеленчукови и тиквени медоносни растения

Една част от зеленчуковите растения нямат значение за пчелите, а други от тях са ценни медоносни растения. Зеленчуковите култури от сем. Кръстоцветни, като зелето, цветното зеле, алабашът и ряпата, са ценни медоносни растения, когато се оставят за семепроизводство.

  • Лук

Плевелни медоносни растения


Въпреки съвременните средства за борба и модерната агротехника плевелните медоносни растения се срещат понякога в достатъчно количество и представляват твърде голям интерес за пчеларството.

 Голям брой от плевелните растения и растенията които виреят по пустеещите места, покрай пътищата, напоителните канали и др., са добри медоносни растения. Въпреки съвременните средства за борба и модерната агротехника плевелните медоносни растения се срещат понякога в достатъчно количество и представляват твърде голям интерес за пчеларството.
През пролетта цъфтят видове от родовете Мъртва коприва (Lamium) и Часовниче (Erodium), които се появяват рано напролет, като осигуряват на пчелите нектар и цветен прашец. По-късно започват да цъфтят видовете от родовете Зеле (Brassica), Xардал (Sinapus), Дива репица (Raphanus), Поветицови (Convolvulus) и др.
В началото на лятото започват да цъфтят следните видове плевелните медоносни растения: синя метличина (Centaurea cyanus), паче гнездо (Anchusa officinalis), бяла мъртва коприва (Lamium album), слез (Malva silvestris), различните видове фий (Vicia), различните видове метличина (Centaurea) и др.
По необработваемите и пустеещи земи, покрай пътищата и други места се срещат следните по-важни за пчеларството видове плевелните медоносни растения: различните видове от родовете Магарешки бодил (Carduus), Магарешки трън (Onopordon), Ветрогон (Eryngium), Челядник (Echinops), Слез (Malva), Комунига (Melilotus), Конски босилек (Salvia), Часовниче (Erodium), Ранилист (Stachys), Дяволска уста (Leonurus), Усойниче (Echium) и много други. Най-голямо значение от тези групи имат родовете Магарешки бодил (Carduus), Комунига (Mellilotus), Метличина (Centaurea), Ранилист (Stachys). В някои местности растенията от тези родове заемат големи площи и създават условия за богата главна паша. В това отношение най-голямо значение имат видовете Магарешки бодил (Carduus nutans) и Жълта метличина (Centaurea solstitialis), които цъфтят продължително време и отделят изобилно нектар, дори и при суша.


Полски медоносни растения


Зърнено-бобови култури медоносни растения

  • Елда /гречка/ (Fagopyrum esculentum, Fagopyrum tartaricum)
  • Нахут (Cicer arietinum)


Маслодайни култури медоносни растения

  • Рицин (Ricinus communis)
  • Рапица (Brassica napus)
  • Слънчоглед (Helianthus annuus)
  • Репко (Brassica rapa)


Технически медоносни растения

Памук (Gossypium hirsutum L.)


Етеричномаслени култури медоносни растения


Фуражни култури медоносни растения

  • Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum)
  • Александрийска детелина (Trifolium alexandrinum)
  • Гръклян (Trifolium balansae)
  • Персийска детелина (Trifolium resupinatum)
  • Разклонена детелина (Жълта детелина,звездел),(Trifolium patens)
  • Полска детелина (дребен звездел)( trifolium campestre schreb)
  • Еспарзета (Onobrychis sp.)
  • Полско секирче (Lathyrus Sativus)
  • Бяла едногодишна комунига (Melilotus albus Desr.)
  • Пясъчен фий (Vicia villosa)
  • Фий (Vicia sativa)
  • Борчак (Vicia ervilia)
  • Едроцветна глушина (Vicia grandiflora)
  • Теснолистна глушина (Vicia angustifolia)
  • Топинамбур, земна ябълка (Helianthus tuberosus)


Специални медоносни растения


Зеленчукови медоносни култури

Медоносни растения от градини в България


България е богата на градини, в които растат много овощни дървета и ягодоплодни храсти, които същевременно са добри медоносни растения и цветен прашец.

За фермерите и пчеларите ще бъде изгодно да опрашват градините с пчели.

От овощните дървета медоносните растения са: дюля (Cydonia oblonga), кайсия (Prunus armeniaca), праскова (Prúnus pérsica), нектарина (Prunus persica var. nucipersica), ябълка (Rosaceae), круша (Pýrus), слива (Prúnus doméstica).

Медоносни храсти и дървета: ягода (Fragaria), череша (Prúnus ávium), вишна (Prúnus subg. Cérasus), къпина (Rubus caesius), малина (Rúbus idáeus), боровинка (Vaccínium myrtíllus), бадем (Prunus dulcis), Френско грозде (Ribes aureum), Немско грозде (R. grossularia), Арония (Aronia mitschurinii), .



Комментариев нет:

Отправить комментарий

Подписаться на: Сообщения (Atom)